КАНА̀ВКА ж. 1. Тесен, немного дълбок отводнителен изкоп, обикн. край път, улица, жп линия и др. Знаеш как се движат камионите нахакано, все по средата, ала тоя път така отбиха, че и трите заораха в канавката. Н. Хайтов, ДР, 210. Покрай канавките, от двете страни на линията, помахваха червени главички разцъфнали макове. А. Гуляшки, Л, 510. Канализация също нямаше и помийните вади от дворовете се изливаха направо в канавките на улиците. Д. Ангелов, ЖС, 90. Квакаха нахално патици и бърникаха с човките си из канавките на уличните чешми. Т. Харманджиев, КЕД, 65.
2. Разш. Всякакъв по-тесен и плитък изкоп. Тасев взе разрешение да прекара направо от близката фабрика топла вода. Имаха в изобилие. Сега чакаха само да докарат тръби. Канавката беше изкопана отдавна. В. Райков, ПВ, 69. Камен се хвърли в една канавка и насочи пистолета си към идващия неприятел. К. Ламбрев, СП, 117. Канавката е открита минна изработка със значителна дължина и малка дълбочина и широчина. Служи за извършване на проучвателни работи. X. Попйорданов и др., ПИ, 43. Всичкото цвекло оградихме и разделихме на по-малки парцели с канавки. ОП, 140.
— Рус. канавка.