КАНА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Прил. от канал. Където се задържа вода, се правят отводнителни канални мрежи за нейното отвеждане под дигите в реката през така наречените шлюзове, когато нивото на реката спадне под нивото на задържалата се вода в низината. Ст. Марков, СТ 1970, 531. В древния Египет е било нашироко развито каналното строителство, и то главно на напоителни канали. В. Фильов и др., ХК, 5. Пред краката им се чернееше решетката на каналната шахта, долу шумеше вода Павлов пусна в нея камата. X. Русев, ПЗ, 86. Канални води. Канална инсталация.

◊ По канален ред. Книж. По установен, приет от закона ред. Землякът каза: Сетне подпоручикът те напляска... В казармата всичко върви по канален ред прекъсна го Зеленко. Ив. Хаджимарчев, ОК, 403. — За последствията не отговарям! викаше с целия си глас кметът. Що? Ще се биеш ли? Няма да се бия, ще се разправям по канален ред... Г. Караславов, Избр. съч. I, 157.


Източник: Речник на българския език (онлайн)