КАНАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от канализирам като прил. 1. Който има отводнителни канали. Канализиран град. Канализирани селища.
2. За река — която е с изградено, укрепено корито. На моста на Перловската река една двойка .. се беше облегнала на каменната загради и приказваше тихо, гледайки в мътната канализирана река. Ив. Вазов, Съч. XIII, 37. Три големи каменни здания, край които течеше канализирана рекичка, тръпнеха от грохота на трансмисии, лостове, дараци и чепкала. К. Константинов, Избр. разк., 123.
3. Прен. Който има определена посока на развитие, действие, изява и под.; насочен, регулиран. Общият поток [на колите] не се състои от отделни индивидуално автономни движения, а от зависими едно от друго и канализирани движения в границите на пътната широчина. Л. Манчев, Π I, 316. Канализирани жестове. Канализирана реакция.