КАНДЍСВАМ, -аш, несв.; кандѝсам, -аш, и (диал.) кандѝша, -еш, мин. св. кандѝсах, св., непрех. Разг. 1. Съгласявам се, скланям; предумвам се, придумвам се. Дума още Колчо, моли се майци си. Тя не кандиса, не се предума. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 240. — Като им изръмжал: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!“ и хамалите кандисали. Ал. Константинов, БГ, 106. — И на инжекции кандисах, синко, и хаповете ги изпих, само полза да има. Н. Каралиева, Н, 45. Тя обеща, че ще поприказва и със свекър ѝ и ще го уговори да кандише и той. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 299. Както и да е, убедиха ме [роднините], кандисах да им стана кум. П. Незнакомов, БЧ, 138. — Вечеро, както си дойдел, жена му па го посрекнала на портата и го молила много, да остане кучинята на двор да спиат, ама oн не кандисал. Нар. прик., СбНУ X, 139. // Постъпвам според волята на някого, правя нещо в съгласие с него. Излязоха сдобрените мъже и ги разтърваха. —Що ѝ кандисваш на тая чорбаджийка да се караш, ма! Не видиш ли, че тя пей дава за кавга! — смъмра Тошо жена си, като се прибраха. Ст. Даскалов, БМ, 22.
2. Отстъпвам, примирявам се с нещо, преставам да упорствам и да се противопоставям. —О, ще се жениш? .. Значи тъстът кандиса най-после? Ем. Манов, ДСР, 115. Той [Съботин] ходи три-четири години все в първо отделение, докато най-сетне баща му кандиса, та го остави от училището и го прати да пасе говедата. Ил. Волен, ДД, 38. Кандисаха те, ама все ги болеше за отнетата гора. Т. Влайков, Съч. III, 104. Жали дедо Цено, жали, би се, трепа се, па най-после и он преви врат — кандиса. М. Георгиев, Избр. разк., 49. Някой си такъв .. недомаслен ходил на пазар да си купува калеври, .. Дюкенджията му казал, че нема като за него калеври, но той не му са фащало вяра и не кандисвал. Г, 1863, бр. 5, 40. Кандисах, боже, бактисах, / ума си, веке изгубих. Нар. пес., СбНУ XXII—XXIII, 85.
3. Диал. Самостоятелно или с предлог на. Насищам се, задоволявам се. — Знаеш ли, мамо, повниш ли, / като ма люто кълнеше, на личен ден, на Великден: / „Я на кол, сто, на въже?“ Като ма видя побит на кол, мане мо, / кандиса ли ти сърцето? Нар. пес., СбГЯ, 17. И си саблята замахна [на вуйчо си], / та му главата отряза / и си бе, дума продума: / „Кандиши, вуйчо, кандиши / на злато и на богатство.“ Нар. пес., СбНУ XLVI, 21. Делива стока тъкмива, / едни други не кандисава. Нар. пес., СбНУ, XLVIII, 93.
4. Диал. Прех. Увещавам, убеждавам. Беше го кандисал апостолот да изиграат еден оин. СбНУ XI, 99. Утрото пак йе ошла и пак я кандисуала со секакви измайсторисани сборои за тая работа. Нар. прик., СбНУ X, 166.
КАНДЍСВАМ СЕ несв.; кандѝсам се св., непрех. Диал. Съгласявам се. Бабата пак йе рекла: „Айде заедно кя с избаняме!“ и момичката се кандисала д одит. Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 10. И видел звероите кай орат. .. „Я чекай, да я викам царицата и керка ми да видат и тие и после да се кандисам на моиве очи.“ Нар. прик., СбНУ XI, 124.
— От тур. kan-mak.