КАНДЪРДЍСВАНЕ, мн. -ия, ср. Разг. Отгл. същ. от кандърдисвам и от кандърдисвам се. Това и подействува по-силно от всякакви доводи и кандърдисвания. Ем. Манов, ПУ, 225.


Източник: Речник на българския език (онлайн)