КА̀НЕНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от каня; молене, поканване, покана. — Попейте, моми! — обади се някой. Без повече канене жените и момите от отсрещния край запяха. Ив. Вазов, Съч. XIV, 91. В това време пристигна Тарасовът полк с Товкача; набраха се до четири хиледи душ. Имаше много доброволни, които сами без канене се дигнаха, щом чуха каква е работата. Н. Бончев, ТБ (превод), 42. Толкоз много канения да отида на гости имаше, че не можах да откажа.
КАНЕНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от каня се1; наканване, заканване1. — Добре, да посадим [цвекло], но пак ще стане само с канене. Този ще ти обещае, онзи ще ти обещае, а докато ти дадат семе, лятото ще се мине. А. Каменова, ХГ, 235. Неговите канения край нямат. Всяка година големи планове крои, пък като гледам — все лежи и нищо не захваща.
КА̀НЕНЕ3, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от каня се2; заканване2, закана. Много пакости върши това дете. Баща му голямо канене му се кани, ама да видим кога ще му прекипи и ще има пердах.