КАНИБА̀ЛСТВО, мн. няма, ср. 1. Човекоядство, людоедство. Положението било неудържимо. Нямало ни власт, ни ред. По улиците беснеели обезумели шайки като гладни кучета динго. Появило се и канибалство — първо сред аборигените. Но и белите не изостанали назад. П. Бобев, ОН, 163.
2. Прен. Изключителна жестокост, свързана с унищожение на хора и ценности; канибализъм, канибалщина, варварство, людоедство. Събирателният образ на овчарите както звуково, така и графично контрапунктира с образа на вълка. Притворен, с една елегантна хищност, той представлява цивилизованото канибалство. ФН, 1971, кн. 7, 6.