КАНЍСКА ж. Диал. 1. Ястие, погача или баница, поднесени на кума при покана за сватба. В съботата деверът, .., последван от свирачите, а след тях и от свекървата, която носи каниска, отиват най-първо у кума да го калесат. СбНУ VII, 57.
2. Хляб, баница или ядене, които се носят на кум на Великден или на майстор, родители и други близки в знак на уважение. — Ти майка, ти баща! Метат ще ти правя и каниски ще ти нося като на кум. Н. Хайтов, ДР, 32. Тодора му вели ем говори: / —Чакай, Гюро, верен побратим, / .. / да наточим два здравеца вино, / да откарам на побратим каниска. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 66.
3. Ястие, погача, баница и дарове, с които се ходи при родилка или на сватба. И те се зажениха. Започнаха [учителите] да дохождат с булките си още по с богати приноси, подаръци и каниски. СбНУ XVIII, 581.
4. Лекуване на болен чрез поканване на зли духове на вечеря (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— От гр. κανίσκι. — Друга (диал.) форма: канѝнска.