КАНО̀Н1 м. 1. Църк. Църковно правило, ред, образец, закон, установено от апостолите или църковните отци за вярата и обредите. Пазеше строго каноните черковни. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 70-71. — Ако кумува, според черковните канони влизаме в духовна връзка и не може да ми бъде жена. Ем. Станев, ИК III, 13. Манастирите, що са намерват в пределите на Българския екзархат, а според вероизповедните канони са привързани на Патриархията, ще са управляват, както и отнапред. ДЗОИ I (превод), 50. // Решение на църковен събор. Достойните и непорочните священици от българския клир, ако имат качества, които са изискват от священите канони, .. оттук нататък ще са избират и определяват за митрополити и епископи на чистобългарските митрополии и епископии. Р. Каролев, УБЧИ, 162.
2. Църк. Списък на свещените за християнската църква книги. — А ти какво, къде си учил? — Магнаур, братче! — отговори с гордост Алунянос. — История на всички народи, естествознание, канони. Й. Вълчев, СКН, 26. И Левски беше прост. Черковният канон / бе всичкият му курс. Ив. Вазов, Съч. I, 166. Лъжовни книги в старите времена са са наричале изпърво апокрифическите, т. е. лъжовните книги и оказания за лицата и за събитията на Вехтия и на Новия завет, които не са приемени в християнския канон. СбС, 72.
3. Църк. Наказание, епитимия. Книгите се пишели по поръка, но често писането на книги било един вид наказание или „канон“, наложен от игумена за нарушение на устава или за грях, или пък доброволно покаяние, което някой монах си налагал. Б. Ангелов, ЛС, 138-139. Който сбърка и прави да сбърка другиго има да прави два канона наведнъж. ВУХБ (превод), 85. Не знам како ме научи господ да пойдам на дуовник, да се изповедам и дуовникот канон ми даде, дори сум жива, ич мевце да не каснам и на аджшък да одам. СбНУ XV, 125.
4. Църк. Произведение в източната православна музика, състоящо се от девет (по-рядко три или четири) песни с възхвала на важни събития от Евангелието или живота на светците. Тя знае и кога е тайната молитва, и кога полюлеете ще запалят, и кога канонът ще се зафане. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 167. Ако ти й болест на душа, / на душа страшна мараза — / да викам, синко, поканя / духовник, стари черковник, / . .. / канони да ти попее. Ц. Церковски, Съч. II, 208.
5. Изк. Съвкупност от художествени похвати и естетически правила, задължителни за изкуствата в дадена епоха. Чудните стенописи на Боянската църква, чиито безименни творци в стремежа си· да отразяват реалистично действителността и простите човешки чувства смело скъсват с канона на дотогавашната византийска икона, привличат посетителите. ОФ, 1958, бр. 4424, 3. Каноните, създадени от големите художници, изразяват техния личен идеал за красота. HTM, 1967, кн. 225, 26. Очевидно свободният стих е роден като реакция срещу строгите канони на класическото стихосложение. М. Наимович, ЛФ, 1969, бр. 51, 11.
6. Муз. Музикална форма, изградена върху непрекъсната имитация, при която два или повече гласа изпълняват една и съща мелодия, но не встъпват едновременно, а последователно, един след друг. Кастели бил обнародвал хиляда поговорки .., от които Бетховен толкова се възхищавал, че искал да напише по тях канони. В. Йонова и др., Б (превод), 137. Когато имитирането става непрекъснато, при което една мелодия се повтаря отначало докрай от всички гласове (два и повече), които встъпват последователно, се получава канон. Пеене IX кл, 61.
7. Прен. Правило, закон, догма. Колко е тихо по тези улици. .. И търсиш вече пътеките към вечното, което надживява и хората, и вековете с техните тревоги и канони. РД, 1966, бр. 245, 3. Идването на учителката Илона сред това „общество“— пастори, адвокати и клюкарки, с техните незиблеми канони и догми, .. — е само искра, която взривява натрупания заряд в душите. ЛФ, 1958, бр. 47, 3. Киното и телевизията популяризират каноните на красотата. HTM, 1967, кн. 225, 28.
— Γр. κανών ‘правило’.
КАНО̀Н2 м. Муз. Старинен струнен музикален инструмент. Тук вече има и свирджии, които оцветяват играта: ориенталската мандолина ут, тамбура, канон, флейта. Звуците им изтръгват сълзи от очите на нажалената публика. Хр. Бръзицов, НЦ, 38. Струните на каноните, утовете и гъдулките на „инджесаза“ трептяха непрекъснато. Д. Калфов, Избр. разк., 86.
— Γр. κανών.
КАНО̀Н3 м. Печат. Вид едър печатарски шрифт, равен на три цицера. Ножовете са приспособени да отрязват редовете по френската типографска система на Дидо, съгласно която: .. 36 пункта (канон) .. са равни на 13,536 мм. Г. Върбанов и др., НТ, 169.
— Гр. κανών.