КАНОНА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Обикн. за взрив, гърмеж или стрелба — продължителен, в определена последователност. Противоп. откъслечен, поединичен. В тоя шум [на язовирната вода] няма да се внизва глухият картечен звук на пистолетите, канонадният грохот на взривовете, .., който е дробил земята, за да открие удобно легло от камък на бетонния гигант Росстрой. З. Сребров, Избр. разк., 212. След първия залп обстрелът стана канонаден, грохотите се преляха в един общ страшен тътен. П. Славински, ПЩ, 151. През пролуките се виждаше как небето бляска с многобройни пламъци, които вече не бяха поединични както през нощта, а канонадни. П. Славински, ПЩ, 88. Стрелбата и от двете страни не беше канонадна, а откъслечна и някак бавна. П. Славински, ПЩ, 366.