КАНОНЀРКА ж. Воен. Малък, слабо брониран военен кораб с артилерийско въоръжение от среден калибър, който действа край бреговете и в плитки води. Главното препятствие била обаче турската речна флота, която се състояла от два бронирани и два дървени корвета, .., една желязна канонерка, пет военни парахода и много дребни плавателни съдове. Отеч., 1977, кн. 10, 17. Те последваха турчина край бараката и край напластените складове греди по брега и дойдоха при устието на Черни Лом, дето стояха на завет катерите и канонерките. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 76. В този миг параходът с грохот мина край лодката. .. — Военна канонерка —рече Коларов. А. Каралийчев, НЧ, 78.
— От фр. canonnière.