КАНОНИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Църк. Провъзгласявам някого за светец, причислявам го към светиите.

2. Узаконявам, превръщам нещо в задължително правило.

КАНОНИЗЍРАМ СЕ несв. и св., непрех. Книж. Узаконявам се, ставам задължителен. На новия морал, като всеки морал, предстоеше да се канонизира, да стане държавна религия и власт върху душата на човека. Ст. Сивриев, ЗСБ, 168.

— От нем. kanonisieren.


Източник: Речник на българския език (онлайн)