КАНОНЍСТ м. 1. Църк. Познавач на църковното право; специалист по църковно право, каноник1. Впрочем още известният реформист на църквата Жан Калвин и последователите му се съмняват, че [свети] Георги наистина е съществувал. Пълното с чудеса и свръхестествени явления житие дразни още средновековните канонисти. Г. Атанасов, СГП, 16.

2. Човек, който въвежда, установява образец.

— От гр. κανωνίστες.


Източник: Речник на българския език (онлайн)