КАНОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който се отнася до канон1 и до каноник1; канонически. Черковни конгреси са спорили канонична ли е, или не тая книга „Апокалипсисът“ и най-после са я признали за такава. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 110. Ако процесът срещу Галилей трябва да донесе някаква полза на Урбан VIII, той трябва да бъде проведен според каноничните закони. М. Калинков, ГГ, 91. Срещу нея [апокрифната литература] църквата и държавата противопоставят каноничните разкази, житията и само някои видоизменени исторически повести. Г. Константинов, ПР, 3. Преди всичко те [„Лекциите“] са били напечатани за пръв път едва след смъртта на Нютон, след като се били появили пет издания на „Оптиката“ .., чийто текст започнали да разглеждат като каноничен, напълно достатъчен за изучаване на оптическите възгледи на Нютон. Ив. Въжарова, ИН (превод), 318-319.