КАНОНЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Каноничен. Обаче въпросът за върховната власт на цариградския престол над българската самостойна църква беше повдигнат от патриарха Калиста още в царуването на Иван Александра при най-дружелюбни отношения между Цариград и Търново по чисто канонически съображения. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 50. Църквата строго следяла изображението да се подчинява на множество канонически правила. Хр. Ковачевски, СК, 34. Султанът назначил патриарха за религиозен и за светски глава на общината, дал му право да я управлява на основанието на каноническите закони. Г. Бобриков, ИОБ (превод), 34.
— От гр. κανονικός през рус. канонический или фр. canonique.
КАНОНЍЧЕСКИ. Нареч. от прил. канонически. Подготвено било прошение, подписано от хиляди до Иларион Макариополски, да го молят, ако правителството не реши въпроса, той незабавно да се обърне към папата, който канонически ще потвърди нашата йерархия. Т. Жечев, БВ, 101. По-право ще е да речем, че са поднови, а не учреди българската патриархия в Търново, която още от времето на Йоана I Асеня беше са провъзгласила за независима, автокефална, .., а сега чак тя са припозна канонически за таквази. Т. Шишков, ИБН, 267.