КАНО̀СУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); кано̀сам, -аш, мин. св. -ах, св., прех. Остар и диал. Къносвам. каносувам се, каносам се страд. и възвр.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
