КАПАЦЍНА ж. Диал. Ирон. Глава, кратуна; капацуна. Друг един с разпукната капацина ме гледа жално, жално. „Помогни ми, кай, бе джандар — пребиха ме.“ Хр. Радевски, Избр. пр III, 43. Може да знаете, може и да не знаете, но видят ли човек с голяма глава, хората от нашия край не го наричат нито главец, нито главчо, ами направо казват: — Вижте го тоя каква капацина носи! Хр. Пелитев, АЧ, 9.
— От рум. căpăţină.