КАПА̀ЧКА ж. 1. Метална или пластмасова кръгла пластинка, която служи за покриване или затваряне на неголям отвор на цилиндричен съд, бутилка и под.; капаче. Вдигнатата ръка увисва за миг във въздуха, после се спуска и уж несъзнателно улавя една от пълните бутилки. Малко по-късно капачката с мек шум отхвръкна на килима. Б. Райнов, НН, 328. Бориславов нервно дръпна листа и го сви в джоб. Консервната капачка, която му служеше за пепелник, се катурна и по масата се разпиляха фасове и пепел. Ив. Венков, ХКН, 83. Той вдигна перото, засъхнало на върха, и пак го натопи в мастилото, което бе отлял в нащърбената капачка. Н. Нинов, ВШО, 50. // Разш. Подвижна част, която служи за покриване на отвор или за предпазване на нещо. Върху разтворения на масата вестник „Заря“ лежаха очила с металическа рамка и изтъркан калъф без капачка. Д. Ангелов, ЖС, 90. Когато абатът открил капачката на шпионката и започнал да върти диска, дядо Йеньо изтичал да ни предупреди. П. Славински, ПЩ, 359. Манека постави на масата синя писалка без капачка и добави: — Какво ще кажете за този писец? П, 1960, бр. 45, 4. Най-сетне момчето откопча бомбата. Стисна я с двете си ръце, .. Отвинти капачката ѝ. Д. Талев, ГЧ, 475. Той посочи една тясна, но дълга хармоника с лъскави капачки, изпробва я и важно-важно хвърли парите на продавача... А. Михайлов, ДШ, 42.
2. Парче от плат, което се поставя на джоб и покрива отвора или имитира джоб, без да има отвор; капак. Единият ръкав беше по-дълъг от другия, единият джоб беше поставен по-високо от другия, едната капачка на джоба беше много по-широка от другата и т. н. ВН, 1960, бр. 2609, 4.
3. Капаче (в 3 знач.). При изграждане на копторката си тя [жената] бе паднала на камъните и бе си счупила капачката на коляното. Д. Ангелов, ЖС, 16.
4. Рядко. Наушник. За миг капитан Шулгин се обърна и видя как майорът преди да се вмъкне през купола на танка нагласяваше върху ушите си кожените капачки на бойното си кепе. Ив. Мартинов, ДТ, 173.