КА̀ПВАМ1, -аш, несв.; ка̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За течност, вода, сълзи — падам надолу във вид на капки. Две сълзи се отронват от очите на Сали Яшар, чертаят топли вадички по лицето му и капват на земята. Й. Йовков, ПК, 16. — Бъди храбра, дъще, и понасяй своя кръст с вдигната глава! Ти няма да ме забравиш, зная, .. Две сълзи, две огнени сълзи капнаха над веригата на нозете му, като отговор. Зл. Чолакова, БК, 114-115. От умрял челяк сълза не капва. Погов., Π. Ρ. Славейков, БП II, 36. Водата беше спряла и само от кранчето на душа капна малко.
2. Разг. Обикн. за плод или цвят — откъсвам се от дървото и падам надолу, след като узрея или прецъфтя. Ябълката стои на дървото, докато узрее, а после капва. Й. Йовков, ЖС, 201. От час на час те се спущаха на рояк да грабнат някоя узряла позлатена круша, която капваше от дървото. Ив. Вазов, Съч. ХXII, 63. „Почакай мъничко — отговаряше му [на Вишо] Първан, .. — няма защо да жулим шумата и клонака. Като узрее крушата, сама ще си капне.“ Ил. Волен, МДС, 220. Прегърна мрамора, .., вдигна го и като прекрачи тежко няколко крачки, пусна го на земята на скрито, до ореха. Дървото се разтресе и от него капнаха пожълтели реси. А. Дончев, ВР, 29.
3. Прен. Разг. Достигам до или изпитвам, усещам пълно изтощение на силите си в резултат на голяма физическа умора. Пъргаво заизхвърля пълни лопати, винаги след почивка му вървеше така, но капваше бързо. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 604. Още първата нощ четата направи един преход от седем часа, дори и старите четници капнаха от такова безкрайно лутане в тъмнината. Д. Талев, И, 257. Жънеха до полунощ, капваха от умора, децата заспиваха по синорите гладни и жадни, забравени, непогалени... Не беше работа то, а наказия... Г. Караславов, Тат., 154. — Михиле! — обади се пак така бащински дядо Стоян. — Я качи детето на Евановата кола пред мене. Ще капне, клетото. Стига е блъскало пеш. П. Здравков, НД, 115. // За части от човешкото тяло — загубвам физическата си мощ, намаляват физическите ми сили в резултат на голяма преумора; отмалявам. Решили, че жертвата им няма къде да избяга, полицаите седнаха на брега и се разбъбриха весело. — Па чудно как не му капват ръцете? Ат. Мандаджиев, ОШ, 26.
4. Разг. Обикн. с отриц. За дъжд — валя, падам. Да беше капнал поне малко дъждец, ами то само гърмя. l Обикн. капка (капчица) не капва (няма да капне; не е капвала). Свети Илия ли се уплаши от тежката артилерия, .., или се шашардиса оm „катюшите“ — никой не знае, ала цяла пролет не капна нито капчица дъжд. Г. Караславов, Избр. съч. II, 432. Баба Станка: — Боже, пък искаме да има дъжд ... Баба Тръпка: — Няма, няма... капка няма да капне... Ц. Церковски, ТЗ, 130. // Безл. С отриц. Вали, пада дъжд. Той заговори за дъжда. Дано тоя облак докара и други, откога не е капвало. Ем. Станев, ИК III и IV, 335. Цял месец суша. Не капва и не капва.
◊ Капвам / капна за сън. Разг. Изпитвам силно желание да спя, имам голяма нужда от сън, за да си възстановя силите. Мед да капне да го оближеш. Разг. За дом, къща — много добре почистен. Стаята му беше мед да капне да го оближеш. Мед <и масло> ми капна (ще ми капне) на сърцето; мехлем ми капна на душата (сърцето). Разг. Останах (ще остана) извънредно много доволен от нещо, много се зарадвах (ще се зарадвам от нещо); почувствах (ще почувствам) голямо задоволство. Като достигнах в ближната там долина и му ударих отгоре над треволигата една студена вода — мед и масло капна на сърцето ми. З. Стоянов, ЗБВ II, 322-323. — Браво, тъй те искам, господин началник! .. Началникът се възрадва твърде много от тия думи и мехлем капна на душата му. Ст. Чилингиров. ПЖ, 43. Не мога да капна вода на малкия пръст на някого. Диал. Стоя много по-долу от някого по личните си качества и възможности, далеч съм превъзхождан от някого. Очите ми капват от срам. Разг. Много се засрамвам. Полека ти да не му капне опашката в герана. Диал. Ирон. За неуместен, глупав съвет.
КА̀ПВАМ2, -аш, несв.; ка̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ка̀пнат, св., прех. 1. Изливам течност на капки. — Ще напиша тук и един цяр — да му капваш от него по три капки в кафяна чашка с малко мляко и да му даваш с лъжичка. Т. Влайков, Съч. II, 57. Взе [тати] пачето перо от ваксеното шише, прикачено до пангото, в което държеше дървено масло за каменното точило, и капна няколко капки върху раната. Ст. Чилингиров, ХНН, 78. // Разг. Изливам минимално количество от някаква течност в друг съд. Тате въздъхва, става, взема малкото канче, слиза в мазето и след малко се връща, налива вино и в чашата на мама, капва и в нашите, та водата става розова. В. Бончева, АП, 20. Отбиеш ли се в някоя къща и почнеш издалече да приказваш, че си изходил толкова път, че си довършил сухоежбината, все някоя жена ще се сети да те помоли с парченце хляб или ще ти капне чашка ракия. Кр. Григоров, ТГ, 8. — Дай сега да ти капна в захлупците две капки мед, че да си изплакнеш гърлото подир лука. А. Каралийчев, В, 82.
2. Прен. Непрех. Разг. Получавам нещо като дар или печалба обикн. в малки количества, на части. Домашните па тие [братя Луканови] последните не бяха ексик от затвора, т. е. било гозбица, било чорбица, тютюнец и пр. сѐ капваше. З. Стоянов, ЗБВ III, 94. капвам се, капна се страд.
◊ Пара̀ ще капне. Разг. Ще се спечели много от нещо. Може да се построи някое подземно отделение на полицейски участък. .. Това може да се нарече „Секретно отделение“ и в него ще се пущат зрители с известна плата. Хайле пара ще капне. Ал. Константинов, Съч., 232-233.