КАПЀЛА1 ж. 1. Разг. обикн. ирон. Мъжка или дамска шапка. Няма кой да ги [крушите] яде — тъй ще си изгният. Нека прескокне Марин — да си напълни капелата, ами. А. Каралийчев, ЛС, 52-53. — Виж я, мари, сякаш не е на Фъца перачката изтърсака. Пък ѝ прилича пущината: ще кажеш, че още при майка си е носила капела... Ст. Чилингиров, ХНН, 129. А каква беше леля ѝ тогава! Хубава и наконтена, напета, с кок и с капела. Г. Караславов, ОХ II, 310.
2. Остар. Шапка с широка периферия. „Дурабантулуй“ залепи борд на скелята и на дъсчения пристан изтопуркаха няколко души, облечени прилично, с черни широкополи капели на глава. С. Северняк, ОНК, 24. Дрехите чу бяха граждански, .., а на главата си носеше широкопола шапка. .. — Та това е твоят семинарист, дявол го вземал! Ами каква е тази италианска капела на него? Ст. Дичев, ЗС I, 231. // Европейска шапка; бомбе1, капело. На главата му беше не сламената шапка, а обикновена черна корава капела, каквито носят чиновниците. Т. Влайков, Съч. II, 47. На моста, .., се чернееше една страшна маса от хора .. Фесове, шапки, цилиндри, капели, .., се движеха, мърдаха, вълнуваха, като море. Ив. Вазов, Съч. VII, 157.
— От ит. cappello през гр. καπέλλα. — Ив. Богоров, Всеобща география за депата (превод), 1843 (вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език. Годишник на СУ, 1959, с. 244).
КАПЀЛА2 ж. 1. Малка католическа черква с един олтар. Минаха през капелата на колежа, при което отец Миранда и преподавателите се строполиха внезапно на колене пред полихромната статуя на Богородицата. Д. Димов, ОД, 144. Виганд в съчинението си върху „двойнствеността на духа“ говори, че когато е присъствувал при опелото на принцеса Шарлота във Вондзорската капела, изведнъж му се е сторило, че и друг път е присъствувал на същото зрелище. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 297. 2. Място в католическа или англиканска църква или в замък в миналото, предназначено за молитва. Църквата (..) е еднокорабна, от двете страни с по три капели, средната от които е по-голяма. М. Бичев, АНВ, 425. Както в църквата, така и в напелите от двете страни на трибуната има доволно много афрески със сюжети, извлечени повечето от живота на св. Павел. К. Величков, ПССъч. III, 143.
— От ит. cappella.
КАПЀЛА3 ж. 1. Муз. Голям висококвалифициран музикално-изпълнителски, обикновено хоров колектив. По покана на общонародния комитет за българо-съветска дружба на З ноември сутринта в столицата ще пристигне държавната заслужила капела бандуристи на Украинската ССР. ВН, 1958, бр. 2240, 1. Българска държавна хорова капела „Светослав Обретенов“.
2. Малък черковен хор. Бащата [на Бетховен] Йохан (..) е бил певец — тенорист в капелата на курфюрста. БНТ, 1947, бр. 300-301, 3. // Разш. Хор. Тя [програмата] състоеше от маршове и химни на всички славянски народи, които щеше да пее капелата на Славянски. Ив. Вазов, Съч. XI, 61.
◊ А капела. Муз. 1. Многогласно, предимно хорово пеене без инструментален съпровод. 2. Това пеене като стил в професионалното хорово изкуство. Особено добри му [на хора] са сопраните, които пеят точно, обстоятелство, което подпомага целия състав при пеенето му а капела (относно чистотата на звученето). НД, 1963, бр. 162, 2.
— От ит. cappella.