КАПЕЛА̀Н м. Църк. 1. Католически помощник на свещеник. Цели две години чака Йоан отговор от папата, най-подир в декемврий 1202 год. беше проводен от Рим папски капелан Йоан, който достигна в България чак в август 1203 г. Р. Каролев, УБЧИ, 39.
2. В Англия — свещеник в домашна черква (М. Филипова-Байрова и др., РЧД).
— От лат. capellanus през рус. капеллан.