КАПЀЛНИК, мн. -ци, м. Разг. Капелмайстор. Капелникът замахна с пръчката и полковата музика гръмна националните химни на двете приятелски страни. X. Русев, ПС, 245. Маестро Георги Атанасов, тогава капелник на гвардейската музика, идваше тук често за разговор с италианските музиканти. П. Мирчев, СЗ, 133. Генералът е герой от Бунархисар, участвувал е в подвига, за който е съставен маршът. Той идва често тук и често иска от капелника да му свири тоя марш. С. Казанджиев, СбАСЕП, 483.
— Чеш. kapelnik.