КАПЀЛО, мн. -а, ср. Остар. Капела1 (във 2 знач.). На една маса лелееше капелото му, сабята му и един пергамент с три печата. Н. Михайловски, ПА (превод), 15. В къщата ѝ идеха господари, облечени в богати дрехи и с пера на капелата им. Н. Михайловски, ПА (превод), 11. Не е катър, нито осел, ни муле, / джентелмент е със български цървули; / на глава му ингилишко капело / и под него види му се пак кело. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 147.
— Ит. cappello. (Вж. Л. Ванков, Към историята на италианските заемки в български език. Годишник на СУ, 1959, с. 244).