КАПЍКОСА, мн. няма, ж. Диал. 1. Лютиче, капикос. (Ст. Младенов, БТР I).

2. Полски мак; див мак, кадънка3, капикос, була2, божа1. Мите [недейте] прави китки от капикоса, че ше ви окапет косите. БД I, 94.


Източник: Речник на българския език (онлайн)