КАПИЛЯ̀Р, -ът, -а, мн. -и, м. 1. Анат. Обикн. мн. Тънки кръвоносни съдове в тялото на човека и животните, разположени на кръвния път между артериите и вените. Белите кръвни клетки се движат чрез протоплазмени израстъци — псевдоподи. Те могат да преминават през капилярите и да се движат извън тях. Анат. VIII кл, 66. Различават се три вида кръвоносни съдове: артерии, вени и капиляри. Ал. Гюровски, АЧ, 286. Съботникът ядеше малко, .. и всеки ден харчеше от своята оскъдна кръв при кръвоизливи от носа. — Слаби ми са капилярите — поясняваше той с овлажнели очи. — От туй е всичко... П. Вежинов, НС, 96. Артериални капиляри. Венозни капиляри. // Разш. Крайните разклонения на лимфните съдове в човешките или животински тъкани. Жлъчният сок се оттича към периферията на всяко делче чрез жлъчни капиляри. Ал. Гюровски, АЧ, 226.
2. Физ. Тръбичка с много тесен вътрешен канал.
3. Геол. Само мн. В планинските скални маси — тесни каналчета, образуващи система, която съединява порите. В скалната маса се създава мрежа от капиляри, които я пронизват във всички посоки. П. Боянов, П, 129-130. Естествените ахати са белезникави или сивкави, но могат да бъдат лесно изкуствено оцветени чрез потопяване и обработване в различни багрилни разтвори, които се поемат в капилярите на отделните наслойки в различно количество. Геол. IX кл, 99. // Агрон. Тесни каналчета в почвата. Капилярната влага .. запълва тънките промеждутъци и тръбици (капиляри) в почвата и се движи във всички посоки в хоризонтите на почвата. Осн. сел. стоп. VIII кл, 11-12.
— От лат. capillaris ‘космен’ през рус. капилляр.