КАПИНЕНОЧЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Остар. и диал. Къпиненочерен. Погледна ме с капиненочерните си очи, помълча малко и каза: Любчо, ти пушиш ли? Сп. Кралевски, ВО, 60.


Източник: Речник на българския език (онлайн)