КАПИСТРА̀Ч м. Диал. Пръчка, забита на жабката и процепа на кола с чепове и чатали, на които се окачват капистрите и поводите на воловете; капистрило, заврън, писка.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
