КАПИТА̀НИН, мн. капита̀ни, м. Остар. сега простонар. Капитан (в 1, 2 и З знач.). — Жената на ротния му била май. И друга една господжа, тя пък хазайка ѝ била, в нейната къща живеял капитанина в града. Й. Йовков, ЧКГ, 169. — А тати как ли ще се зачуди, като ме види с оная разсилнишка униформа с лъскави пуговици — капитанина ми хариза своите. Ив. Вазов, Съч. XIX, 27. Той взе своята [чаша] и рече: — За твое здраве, Орце! Няма що да се каже — добър капитанин си на гемията. Д. Спространов, С, 278. Един капитанин, който пристигна вчера с каика си отгоре, казва, че като пътували по Дунава при един остров под Свищов съгледали 4 човешки глави. ДЗ, 1868, бр. 39, 146.