КАПИТА̀НКА ж. Разг. 1. Жена капитан. Сякаш беше вчера — така добре пазя в сърцето си онзи миг в Москва, когато като капитанка на славистките хванах в ръцете си купата [по баскетбол]. Старт, 1973, бр. 126, 9. Баскетболистките вярваха на своята капитанка.

2. Съпруга на капитан (във 2 и 3 знач.); капитанша.


Източник: Речник на българския език (онлайн)