КАПИТА̀НСТВО, мн. няма, ср. 1. Служба, дейност на капитан (във 2, З и 4 знач.). — А бе виж какво, Дако, то туй капитанство е хубаво нещо и аз съм ти много благодарен, дето не забрави свака си, ама днес, като размислих... Не е ли малко неправилно, дето ме туряте на тая работа? П. Незнакомов, СП, 128. Капитанството на братовчед ми се отрази много благоприятно на националния ни баскетболен отбор.

2. Управление, учреждение, ръководено от капитан (в З знач.). Напоследък той е бил пилот в едно портово капитанство и още носеше матроската си униформа. Й. Йовков, Разк. II, 17.

3. Помещението, където се намира това управление. На излизане от капитанството решихме да отидем на кея, който беше само на 20 м.


Източник: Речник на българския език (онлайн)