КАПЍТУЛ м. Остар. Книж. Капител1. Изпод разплоснатите сводове .., които ся насланяха на силни стълпове, бели като карарски мрамор, а украсени с чудни капитули, .., простираха ся няколко пространни стаи. Б. Димитров, Я I (превод), 89.

— От лат. capitulum ‘главица’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)