КАПИТУЛА̀НТ м. 1. Лице, което поддържа или приема идея (предложение) за прекратяване на военни действия в полза на противника, за капитулация.
2. Лице, което проявява склонност да отстъпи пред нечия воля или искане, тъй като не може, не е способно да отстоява, да брани твърдо някаква идея, някое дело. — Аз никога с никого вече не желая да говоря по политически въпроси. Василев презрително го изгледа. — Да знаете колко много ненавиждам всички капитуланти! — през зъби издума той. X. Русев, ПЗ, 179. Що за положение е това — секретарят на една група да проповядва капитулантски идеи? И каква ще е боевата способност на такава група, щом я води един капитулант! А. Гуляшки, Л, 367. Двамата от смъртниците бяха умни и начетени мъже, знаеха за какво се бият и за какво ще умрат. Третият беше капитулант. Той беше себелюбив, амбициозен мъж, оплетен още преди да избухне войната от чужда шпионска мрежа. Г. Караславов, Т, 104.
— От лат. capitulans, -antis ‘който преговаря за предаване’ през нем. Kapitulant.