КАПИТУЛА̀НТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до или е свързан с капитулант и капитулация. Ако не беше намесата на другарите му, той беше готов да подпише капитулантска декларация. В. Нешков, Н, 19. На 21 октомври 1938 година капитулантското правителство забрани политическата дейност на Чехословашката комунистическа партия. Г. Караславов, Избр. съч. III, 212.
2. Който изразява или съдържа мисъл, идея за капитулация. Той не губеше никакъв случай, за да нанесе удар на капитулантските и ликвидаторски възгледи на Каравелов. Г. Бакалов, Избр. пр, 229.
3. Който се състои от капитуланти. Капитулантска група. Капитулантски блок.
КАПИТУЛА̀НТСКИ. Нареч. от капитулантски; като капитулант. На събранието той се държа капитулантски.