КАПИТУЛА̀НТСТВО, мн. няма. ср. 1. Неспособност да се отстоява докрай някаква идея, някое дело; склонност към капитулиране. Тук [в килията] мъчно можеше да се унива, защото унинието беше белег на политическо капитулантство. Г. Караславов, Т, 85.
2. Проява, поведение на капитулант. След дълги лутания и постъпки пред тукашните неотговорни фактори аз, с риск да счупя класовата линия и да изпадна в капитулантство пред адската управа, най-после успях да извоювам разрешение да се видя с великия революционер и да взема едно интервю. Хр. Радевски, Избр. пр. III, 150. За моето капитулантство приятелите ми научиха веднага.