КАПЍЧВАМ, -аш, несв.; капѝчна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. капѝчнат, св., прех. Диал. 1. Събарям на земята, преобръщам някого или нещо; катурвам.
2. Прен. Убивам, застрелвам някого. — Цели роти полицаи отидоха да ги [партизаните] гонят, ама и те си изпатиха: както вървят из гората, пукват им партизаните изневиделица и капичват някого. М. Марчевски, ГБ, 14. капичвам се, капична се страд.
КАПЍЧВАМ СЕ несв.; капѝчна се св., непрех. Изведнъж падам на земята, преобръщам се; катурвам се. Пътеката се намираше на самия бряг; .. Падания и подхлъзвания бяха наред; един от другарите ни, .., са капична чак долу в реката. З. Стоянов, ЗБВ I, 205.