КАПЛАДЖА̀, мн. няма, ж. Диал. Вид дребна пшеница; лимец. Подир жетва Геройският бей пречете снопето и след една неделя се складоха на беглишкия харман край селото десет големи купни и три кладни с жито, пет купни ечумик, три овес и две капладжа — всичко три хиляди кръстци. Ц. Гинчев, ГК, 302. — Ще го [камъка] ковете, — му отговори Чапкънът, — наковете го no-скоро и смелете на долнооряховчанина капладжата па ярма. П. Гинчев, ГК, 41.
— От тур. kaplica.