КАПЛАМА̀ ж. Диал. 1. Подплата на дреха (Н. Геров, РБЯ, II).
2. Връхна дреха, подплатена с кожи, — Аз снощи, — започна Димо — като си отиде Джурката, легнах си ей там е, на пейката, завих се с капламата. Й. Йовков, ПГ, 111-112.
3. Дървено трупче, което лежи върху предната ос на кола. Ганчо, като си дойде от Песчана, от нива, една нощ очисти добре пушката, направи си две тестета фишеци с телли куршуми и направи на потоницата отдолу каплама от втора дъска, като дълга кутия и намести в нея пушката, обвита с плъст. Ц. Гинчев, ГК, 291.
— Typ. kaplama.