КА̀ПНУВАМ1, -аш, несв. (остар. и диал.); ка̀пна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Капвам1.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.
КА̀ПНУВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.); ка̀пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. ка̀пнат, св., прех. Капвам2. „А пък това цъкълцѐ е, то е за какиното Донино дете. От него да се капнуват по три капки в един филджан с прясно млекце, та да пинва по три-четири пъти на ден.“ Т. Влайков, БСК I, 505. капнувам се, капна се страд.