КАПО̀ нареч. Разг. 1. При определени игри на карти — без да съм взел нищо, без да съм взел някаква ръка. При втората игра ние бяхме капо.
2. Като същ. ср. Положението при тези игри, когато играчът не е взел никакви карти. Знаменито капо. Пиши капото.
— Фр. capot.