КАПО̀К, мн. -ци, м. Бот. Голямо тропическо дърво, влакната от плодовете на което се използват в тапицерията и за пълнене на възглавници и дюшеци; сейба. Над гората се издигат отделни високи палми, акации с чадъровидни или плоски хоризонтални корони и огромните дървета капок, .., с масивно светлосиво стъбло, с дебели вертикални дискови израстъци в основата му, като че ли са подпори, и рядка корона Д. Богданов, ТА, 87. Каучуковото дърво не е взискателно към почвата и затова отлично расте и на по-бедни почви. Същото се отнася и за капока. В. Атанасова, ДБ, 56. От техническите култури във Филипините се отглеждат още каучуконосни растения, влакнодайни растения, като магуей, капока, рами, памук, сизал. Хр. Тилев, Ф, 86.