КАПО̀Т1 м. 1. Тенекиен капак, който покрива горната част на автомобилен двигател за предпазване от прах и дъжд и за придаване красив вид на предната част на автомобила (Ал. Милев и др., РЧД).

2. Сукнен или ватиран калъф, който предпазва двигател от прекомерно охлаждане (Ал. Милев и др., РЧД).

3. Покривка на самолетен двигател (Ал. Милев и др., РЧД).

4. Платнен ръкав с форма на пресечен конус, окачен на стълб, за да показва посоката и силата на вятъра на летище (Ал. Милев и др., РЧД).

5. Гумен предпазител; презерватив (Вл. Георгиев и др., БЕР II).

6. Остар. Книж. Войнишки шинел. — По-скоро! Да бягаме!... Въстание има! ..извика В., стана, наметна си военния капот и се фърли из стълбите. Ив. Вазов, Съч. VII, 156.

7. Диал. Горна дреха (Вл. Георгиев и др.. БЕР II).

8. Жарг. Мушама, дреха (Вл. Георгиев и др., БЕР II).

— Фр. capote.

КАПО̀Т2 м. Диал. Чертеж, направен от зърна или камъчета; дама.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.


Източник: Речник на българския език (онлайн)