КАПРА̀Л м. Воен. В някои европейски армии — ефрейтор. След три месеца капралът от френската армия Жан се обади от Алжир. ВН, 1961, бр. 2964, 4. Наполеон едва ли би дослужил до звезднораираното знаме даже до капрал. ВН, 1958, бр. 2042, 4.

— От ит. caporale през фр. caporal, нем. Kapral и рус. капрал.


Източник: Речник на българския език (онлайн)