КАПРЍЗНО нареч. 1. По начин, който показва проява на каприз1, капризност, капризничене. Заядливият Санко всякога тича при мен да наклеветява приятелите си и все иска само на него да кажа хубава дума, на него да дам повече мастило, а ако не получи, капризно хленчи. Л. Александрова, ИЕЩ, 190. // Като израз на претенциозност, каприз1 по отношение на нещо или на някого. — Не ми се иска да се омъжвам за Младенов — казва капризно артистката, като ме поглежда с красноречив и съдържателен поглед. Б. Райнов, ГН, 150.
2. Своеволно, своенравно, по прищявка, без да съществуват обективни сериозни основания. Тази моментна фотография на живота се превръща изведнъж на фейлетон, щом фотографа застане зад нея и капризно, по прищявка на настроението си, почне да прави своите чисто субективни коментарии. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 161. Заобикалянето на закона, което се е продиктувало от изместването на столичния градоначалник, .., изглажда се от факта, че столичните граждани ще имат за началник на полицията капризно уволнения подполк. Кънчев вместо, по партийни съображения от г. Люцканова, назначения Бостанджиев. Пряп., 1903, бр. 6, 1.
3. Прен. По най-причудлив, неочакван начин или в необикновена, причудлива форма. Между пликовете стоеше пощенска карта: овехтяла снимка на младо момиче. То е без шапка, с разрешени буйни коси, които се спущат капризно върху откритата му пълничка шия. Г. Райчев, Избр. съч. I, 10. Стълбите, които водеха към тоя кат, се извиваха витло-образно и капризно и излизаха на едно тясно коридорче. Ив. Вазов, Съч. VI, 148. А Янтра тук е просто една къса дъга. Но тя е хитрият шегобиец, който капризно лъкатуши и като змия се вие около скалистия хълм на града. Ст. Станчев, HP, 124-125.