КАПРИЦИО̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Капризен. — Не ща да си изляза, татко, искам да седя тук, — отвърна каприциозното Софче. Т. Влайков, Съч. II, 180. По пътя той си мислеше за породените от актрисата легенди. Казваха, че била оригинална, каприциозна, но авторитетна. Успехът я бе разглезил. У, 1911, бр. 217, 1. Аз не съм намерил никога по-романтично положение от онова на Търново. Помисли си, една тясна планинска долина, в която Янтра си е издълбала дълбоко канаристо корито между перпендикулярни стени от пясъчници и тече като змия в най-чудновати и най-каприциозни извивки. П. Делирадев, БГХ, 81.
— От фр. capricieux прeз нeм. kapriziöz. — П. Р. Славeйков, Габровското училищe и нeговитe първи попeчитeли, 1866.