КА̀ПРУ̀Л м. Диал. 1. Подпорно дърво в колиба; дирек (Н. Геров, РБЯ II).
2. Скелет от дървета, които се спущат към земята от основното дърво на плевник или колиба, образувайки ребрата, върху които се наковават напречни прътове, за да се сложи покривната слама (Н. Геров, РБЯ II).
3. Извито дърво за свод; капруля. Сам си се господ затруди, / та си манастир загради, / .. / Богу кересте не стигна, / до девет дърве капруле, / за мали врати алтаре. Нар. пес., СбНУ III, 37.