КАПРУ̀ЛЯ ж. Диал. Извито дърво за свод; капрул.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1897.

КАПРУ̀ЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв. и св., прех. Диал. Възсядам оседлан кон. капруля се страд.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.


Източник: Речник на българския език (онлайн)