КА̀ПСА ж. Разг. Капсула (в 1 и 7 знач.). Този заек беше толкова едър, че на Бомбата се стори като цяло теленце. .. Но пушката само цъкна — гръмна само капсата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 473. Страшна беше радостта около тая пушка! Намери се и пиротехник — сръчно комшийско момче, което можеше да слага капси на празните патрони и да ги пълни с барут. Н. Хайтов, ШГ, 29. На сцената, .., е трябвало да се води лют бой между турския аскер и остатъците от разбитата чета на Хаджи Димитър. При усилената пушечна стрелба — стрелбата се произвеждала с капси от ловджийски патрони, .. — сцената се изпълвала с дим и мирис на барут. Ст. Грудев, ББ, 78-79.
— Лат. capsa ‘кутия’ през гр. κάψα.