КАПТА̀Ж м. 1. Съоръжение за хващане в открити или закрити канали, кладенци и др. инженерни устройства на подземните източници на течности и газове за цялостното им изваждане на земната повърхност и запазване на качествата им, без да бъдат механично или биологично замърсени. На Студени кладенец направиха каптаж с корито, с два чучура, и с медно канче. Кр. Григоров, ПЧ, 51. При второто задълбаване на реката, между Черната скала и западното крило на Каменделската група, е главният каптаж на Софийския витошки водопровод. П. Делирадев, В, 125. Трябвало само да дойдат нашите дни, за да се разбере, че от четирите каптажа могат да се извадят 120 литра в секунда. С. Северняк, ОНК, 136. В околностите на курорта Сен Мориц в Швейцария бил намерен чрез разкопки добре запазен каптаж на въглекисел извор, изграден изцяло от дърво. Н. Ненков и др., БС, 4. Каптажът на водоизточници се използува за водоснадбяване, напояване и за водохващане на минерални извори и се строи от бетон, стоманобетон и камък.
2. Каптиране, водохващане. Започна каптажът на водите на планинските езера. Каптаж на минерални води. Каптаж на нефтено находище.
— Фр. captage.