КАПУДЖЍЯ, -ѝята, мн. -ѝи, м. Остар. и диал. Вратар; вратник. Час по-късно капуджията на вехтия Махмудбегов мадан залости портите. А. Христофоров, А, 281. Нощем от ранна вечер вратата на Румели хан — големи, железни, като крепости — биват залоствани от капуджиите, вратари на хана. Хр. Бръзицов, НП, 338. Капуджиите на тютюневите мази обявяват с училищен звънец затварянето на входните врати и работниците подтичват, за да изпреварят. Ст. Сивриев, ЗСБ, 44-45.