КА̀ПУ̀Ш м. Диал. Вид кърлеж, който се пренася предимно чрез овцете. Един капуш се фатил под мишницата на детето, та още малко да умре. БД I, 94.
Прен. Пренебр. За човек, който е обществено вреден. — Ух, че мръсна уста! Не те ли е грях зетя си да хукаш, бре! — Той не ми е зет! — викаше чичо Колю отпушен. — Той не ми е зет. Той е един надут капуш. И. Петров, НЛ, 192.
КАПУ̀Ш1 м. Диал. Вид зелен фасул, който външно наподобява кърлеж1.
— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1979.
КАПУ̀Ш2 м. Диал. Рицин; кърлеж2.
— От Ст. Младенов и др., Български тълковен речник..., 1951.